Цистатин C – „идеален“ бъбречен маркер?

By | 26.09.2016

Социално значимите и широко разпространени болести като диабет и хипертония водят до увеличение на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).Поради тази причина нараства и необходимостта заболяването да бъде диагностицирано възможно най-рано.
В лабораторната диагностика в световен мащаб все повече се налага нов и надежден маркер за ранно откриване на хронична бъбречна недостатъчност. Това е Цистатин С – нискомолекулен белтък, който се отделя изцяло от организма изцяло посредством гломерулна филтрация.

Най-важният показател на бъбречната функция – да изчиства кръвта от различни отпадни продукти, е скоростта на гломерулната филтрация.
Този показател е вид оценка и помага за определяне на стадия на ХБН. Като рутинен тест за измерване на гломерулната филтрация се използва 24-часовият уринен креатининов клирънс. Изследването обаче е натоварено с някои неточности и е неудобно за пациента. Концентрациите на креатинина в кръвта се влияят от пол, възраст, раса, диета, мускулна маса. Точността на оценката на скоростта на гломерулната филтрация, базирана на креатининовия клирънс, може да бъде повлияна от редица фактори, а това от своя страна може да доведе до неточна преценка на бъбречната функция. Важно е да се отбележи, че концентрация на Цистатин C не зависи от пола, мускулната маса, злокачествени новообразувания, леки възпаления.
Цистатин С представлява белтък, който се продуцира от всички ядроносни клетки с постоянна скорост през целия живот. Производството му е постоянно и затова плазмената му концентрация е зависима само от скоростта на гломерулната филтрация. Цистатин C е по-добър маркер от серумния креатинин за откриване на ранно бъбречно заболяване. Определя се като “идеален бъбречен маркер” поради следните факти:

  • Не зависи от възпалителни процеси;
  •  Има изключително ниска денонощна вариация,спрямо доказаната 40% такава за креатинин;
  •  Увеличава се при минимални бъбречни увреждания, за разлика от креатинина, който променя значимо концентрацията си едва когато 50% от бъбречните нефроните са увредени;
  •  Филтрира се напълно от бъбречната гломерулна мембрана тъй като е нискомолекулен белтък и като такъв се реабсорбира и катаболизира изцяло в проксималните тубули;
  •  Не се секретира в урината при високите серумни концентрации както това става с креатинина;
  •  Няма данни за съществен екстраренален метаболизъм;
  •  Методите за определяне на цистатин С са с минимални интерференции;
  • Когато се съчетае с определянето на креатининовите концентрации, значително се подобрява диагностичната му стойност.

Защо и кога се изследва?

Изследва се при всички случаи на съмнение за увредена бъбречна функция, за оценка на гломерулната филтарция, при диабет и др.

За повече вижте тук:Цистатин C