Болест на котешкото одраскване – фелиноза ( anti-Bartonella henselae IgM )

By | 07.06.2017

Теста е предназначен за откриване на IgM антитела срещу Bartonella henselae . Това е  Грам-отрицателна бактерия, причинител на „Болест на котешкото одраскване“ –  фелиноза. Най-често се наблюдава при лица, които съобщават за скорошно одраскване или ухапване от котка, откъдето идва името му. Засяга предимно деца, както и лица с компрометиран имунитет – например ХИВ-позитивни.  Освен изтощената имунна система, улеснение за навлизането на бартонелата представляват различни нарушения на кожата и лигавиците – рани, травми, разкъсвания. Първоначално, вследствие от навлизането на микроорганизмите в кожата, на самото място, представляващо входна врата се получава т.нар. папула – надигната овална подутина (нарича се още „първичен афект”). Постепенно тя се изменя и се изпълва с гноевидна течност, превръщайки се в пустула. След няколко дни повърхността на пустулата се разкъсва и на нейно място остава малка язва. Възможно е този първичен афект да не бъде забелязан, като известно време след появата му общото състояние се влошава. Болния се чувства отпаднал, температурата на тялото също се покачва, като е възможно да достигне стойности от 39-40 градуса. Има болки по ставите и мускулите, както и главоболие. Лесно това състояние може да бъде сбъркано с обикновена вирусна инфекция. След няколко дни до 2-3 седмици най-близко разполагащите се до първичния афект лимфни възли се увеличават и стават болезнени. Кожата над тях също може да реагира и да придобие червено-ливидна оцветка. Обикновено това се случва, когато в лимфните възли започне процес на нагнояване. В някои случаи се образува канал (фистула), който свързва вътрешността на лимфния възел с повърхността на кожата. През него е възможно да излезе насъбралата се гной и по този начин възпалителният процес постепенно да утихне. Освен изброените промени по кожата при някои лица се наблюдават и обриви, които могат да наподобяват различни дерматози, както и някои инфекциозни заболявания.

Изследва се кръв (серум ) около две седмици след ухапването, което обикновенно съвпада с увеличените лимфни възли.

Лекува се с антибиотици, а понякога се налага и хирургично дрениране на лимфен възел.