За първи път в България нови възможности за ранна диагностика и профилактика за Прееклампсия

Прееклампсията е сериозно усложнение, което се развива в 3-5% от бременностите и е водеща причина за майчината и неонаталната заболеваемост и смъртност. Клиничните прояви могат да варират от леки до тежки.

Симптоми:
– високо кръвно налягане– над 140/90mmHg
– бързото увеличаване на тегло ( >1,5-2 кг / седмично )
– нарушения в съня;
– отоци в крайниците и лицето;
– повишен белтък (албумин) в урината (протеинурия);
– силно главоболие;
-промяна в начина на виждане – замъгленост, двойни образи, временна загуба на зрението, чувствителност към светлина;
– гадене и повръщане;
– болки и чувствителност в горната част на корема.

Жени с повишен риск за развитие на прееклампсия:
1.Генетично предразположение – до 50% увеличава риска от развитие на прееклампсия;
2.По-вероятно да се случи при първа бременност, при следващи рискът рязко спада;
3.При бременни жени над 40 години;
4.Жени, които страдат от високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, някои автоимунни заболявания, при жени с наднормено тегло, при многоплодна бременност;
5.Прекарана прееклампсия при предишна бременност.

Кога може да се прояви
Обикновено прееклампсията се проявява през периода на бременността – след 20 гестационна седмица, въпреки, че е възможно да се случи и по-рано, и до 6-8 седмици след раждането (най-често до 48 часа след раждането). Засяга от 3 до 8 % от бременните.

Степени на заболяването:
1)Хипертония без белтък в урината и без отоци;
2)Прееклампсия с белтък в урината и/или с отоци (умерена и тежка форма);
3)Еклампсия – протеинурия, отоци и конвулсии. Еклампсията представлява най-тежката форма на прееклампсия. За да се стигне до нея обикновено причината е в отсъствието на наблюдение върху бременната, неправилната диагноза или неправилното или неуспешно лечение с магнезиев сулфат.

Лаборатория Цибалаб предлага два нови биомаркера за диагностициране на прееклампсията са антиангиогенният протеин: разтворима тирозин киназа (soluble fms-like tyrosine kinase-1: sFlt-1) и проангиогенният фактор: плацентарен растежен фактор (placental growth factor: PlGF).
Патофизиологично в началния стадий на прееклампсията се нарушава изграждането на плацентарния ендотел – ендотелизацията на цитотрофобластите и инвазията на спиралните артерии в миометриума. Това води до плацентарна исхемия и хипоксия от една страна нараства отделянето на sFlt-1, а от друга намалява отделянето на PlGF. Поради това чрез определянето на циркулиращи sFlt-1 и PlGF могат да бъдат разграничени нормалната бременност от прееклампсия, преди появата на клиничните симптоми.
При жени, които развиват прееклампсия: нивата на sFlt-1↑, а на PlGF↓, в сравнение с установените при нормална бременност. Определянето на съотношението sFlt-1/PlGF е с по-добър предиктор за прееклампсия, от самостоятелното им измерване.

Клинична полза:

Заедно с клиничната картина (хипертония, протеинурия) и доплера на утеринните артерии, концентрациите и съотношението на двата биомаркера обективно доказват възможността за възникване на прееклампсия. При проследяване на бременността тестовете помагат да бъдат идентифицирани тези пациентки, които са рискови за развитие на прееклампсия и се нуждаят от по-интензивно наблюдение и засилване на грижите. В критични ситуации, когато клинична картина не е специфична, тези тестове спомагат за вземане на правилното решение (поставяне на диагноза) и предприемане на своевременни действия. Неотдавнашно изследване показва, че степента на повишение на съотношението sFlt-1/PlGF може да бъде свързано с тежестта на прееклампсията, предоставя възможност за предвиждане продължителността на бременността и идентифициране на жените, които се нуждаят от незабавно родоразрешение.