Нов тест Интерлевкин IL-6

By | 05.05.2020

Цитокините (голяма група от протеини, пептиди и гликопротеини) представляват сигнални молекули, които медиират и регулират имунитета, възпалението и хемопоезата. Тези от тях, които се продуцират по време на възпалителния процес и участват в него, стимулират синтеза на острофазови белтъци. Такива цитокини са интерлевкин-6 (IL-6), IL-1β, туморнекротизиращ фактор α (TNF α), интерферон-γ, трансформиращ растежен фактор β (TGF β), интерлевкин-8 (IL-8). Главният стимулатор на продукцията на острофазовите белтъци е IL-6. IL-6 се кодира от единичен ген, разположен в хромозома 7.  Продукцията му много бързо се индуцира от остри възпалителни реакции асоциирани с инфекции, травми, неоплазии, стрес, мозъчна смърт и различни тъканни увреди.

Една от основните му активности е да костимулира имунните реакции. IL-6 стимулира синтеза на острофазови белтъци в чернодробните клетки, повишава диференциацията и имуноглобулиновата синтеза при В-клетките, стимулира хемопоезата и тромбопоезата. IL-6 синергично усилва митотичния ефект на IL-1 и TNF върху хелперните Т-клетки, което се дължи на неговата способност да повишава експресията на рецептора за IL-2 и диференцирането на CD4 клетки в Т-хелперни клетки. IL-6 влияе върху растежа и пролиферацията на ранните прогениторни клетки в тимуса и костния мозък, по-късно е важен както за активирането на Т клетките, така и за активирането на естествените убийци (NK).  IL-6 е медиатор при повишaване на телесната температура в реакцията на остра фаза, която предпазва от тъканно увреждане. Той е в състояние самостоятелно да стимулира активността на остеобластите и растежа на кератиноцитите. IL-6 може да повлияе глюкозната хомеостаза и метаболизма пряко и косвено чрез действие върху  мускулни клетки, адипоцити, хепатоцити, панкреасни β-клетки и невроендокринни клетки. Негова основна имунологична функция е да потенцира ефектите на други цитокини.

При острото възпаление левкоцитният инфилтрат се състои от неутрофили, след 24-48 часа доминират моноцитите, а хроничното се  асоциира с мононуклеарните клетки (макрофаги и лимфоцити). Комплексът  IL-6/разтворим IL-6 рецетор α (sIL-6Rα) е свързан с прeхода от неутрофили към моноцити по време на трансформирането от остро в хронично възпаление. IL 6 притежава двойнствен ефект – при определени нива действа като защитен механизъм, а при хронично възпаление като проинфламаторен. След синтезата му на мястото на локалната увреда при остро възпаление, попада в кръвообръщението и оттам в черния дроб, последван от бърз синтез на острофазови белтъци като C-реактивен протеин (CRP), серумен амилоид A (SAA), фибриноген, хаптоглобин и α1-антихимиотрипсин. От друга страна намалява синтеза на трансферин, фибронектин и албумин. Затова IL 6 може да се използва като маркер при пациенти  от интензивните отделения за оценка опасността от развитие на SIRS (синдром на системния възпалителен отговор), сепсис и септичен шок, както и като прогностичен фактор за изхода  от тези състояния.